Ние вярвахме че през 1989 година демокрацията ще направи живота ни по добър, ще бъдем свободни, ние не можехме да допуснем, че тя ще ни донесе много огорчения като инфлация, фалити на банки, пирамидални структури, че цените ще бъдат обвързани с долара и т.н. Ние се надявахме, че тези които избираме да ни управляват, ще работят за благото на държавата ни, но уви те почнаха да преследват корпоративни интереси, да творят закони за тези които си плащат. Тези хора за 24 години успяха да погребат вярата на едно цяло поколение , че един ден ще живеем по добре. За 24 години българските политици се научиха на едно единствено нещо - да говорят много без да казват нищо.Как ,да обясня на тези политици,че тези хора от малкия град въпреки , своя труд те са останали със своите доходи далеч назад във времето на социализма.Малкото умни идеи които се прокрадваха във времето се изгубиха сред водопада от безумни решения.Днес депутатите само поправят закони ,създадени от самите тях,което само по себе си говори за умствения потенциал на народните представители. Самите те не желаят да разберат, че голяма част от народа не може да живее с 200 – 300 лева .

Слушам и гледам ,но не вярвам на думи и обещания,те не могат да прочетат в погледа ми омразата с която ги гледам,защото убиха мечтите ми,те разбиха вярата ,за истинския политик които е готов на всичко за държавата си и народа.Вярата на едно поколение беше погребана завинаги.Днес ,когато отправих поглед назад разбирам ,че ние направихме огромната грешка да допуснем да ни управляват през годините хора за който народа е последна грижа.Искам да кажа на тези политици появяващи се по екраните,дами и господа аз не Ви вярвам,вярата ми във Вас отдавна умря.